Тя не можеше да повярва на очите си. За пореден път той  отблъсна момиче, което го харесва. Защо правеше това?! Ядоса му  се. Не се сдържа и го смъмри:
- Защо постъпваш толкова гадно с нея?
-Кое му е гадното?, учуди се той.
-Тя те харесва, а ти...?
-Ама вие жените какво си въобразявате. Щом сме мъже значи трябва да налитаме на първата, която е подала... "сигнал". Не става така! Някои мъже може би го правят, но не и аз.
- Защо?, пак попита тя.
- Ами виж сега, ние също си имаме предпочитания. Защо се правиш на ударена? Като че ли не знаеш.
- Да знам какво?
- Кое е моето предпочитание!, усмихна се той.
- Не не знам кое е - изненада се момичето - кое е?
- Наистина ли искаш да знаеш?
- Да, иска..., не успя да се доизкаже тя, защото той бързо, но все пак толкова спокойно и уверено я хвана и целуна. Тя изпита нещо средно между изненада, радост, притеснение и объркване.
Изненада, защото не очакваше да посмее да го направи. Месеци наред го бе държала непреклонно настрана от себе си, той бе приел смирено това нейно отношение. Или поне така си мислеше.
Радост, защото всъщност дълбоко в себе саи бе копняла за това през същите тези месеци.
Притеснение, защото връзната й с приятеля й все пак още беше факт и се страхуваше да помисли как би реагирал той ако беше тук.
Объркване, защото по време на тази целувка осъзна колко силно всъщност копнее за Р., който стоеше до нея сега, въпреки 6-годишнат й връзка с приятеля й, която се бе изчерпала, макар и двамата да не искаха да го приемат, защото се страхуваха от промяната и неизвестността на новото и непознатото, което щеше да дойде след раздялата. Бяха се вкопчили един в друг не защото се обичаха, тръпката бе изчезнала отдавна, а защото бяха свикнали да живеят заедно. Навикът бе единственото нещо, което крепеше този съюз, но навикът е нестабилна основа. И двамата с приятеля й го осъзнаваха, поради което си даваха сметка, че краят е неизбежен. А сега докато усните на Р. докосваха нейните, тя осъзна, че страхът бе замъглявал ума й и й пречшеше да бъде щастлива.

 

- Аз си имам приятел, - продължи тя с отбранителната позиция. Искаше да провери колко сериозно е отношението му към нея, дали наистина я харесва или просто се пробва. Разбира се, сърцето й многократно бе й показвало, че той е сериозен в намеренията си, но ума й за пореден път се опита да й натрапи съмнение. Тя изспитваше него, а ума й изпитваше нея.

- Да знам, С. Запознат съм с този факт. Не искам да ствам причина за развалянето на щастието ти с твоя приятел...
С. се изсмя вътрешно. "Щастие". Отдавна не се чувстваше щастлива с приятеля си. Желанието й да прекъсне взаимните самозаблуди за светлото им общо бъдеще бе неимоверно, но както изглеждаше, още по-неимоверен бе и страха от неизвестността и желанието й тези шест години прекарани с нейния приятел да не се окажат провал.
Затова тя се бе така вкопчила в тази обречена връзка, която се опитваше всячески да спаси. Безуспешно.
-...но знам също така, че те харесвам изключително много и всеки път, когато се опитам да си се представя с друга, мисълта за теб се появява и измества всичко останало...
- Не говори така!
- ...Не, изслушай ме! Позволи ми поне да споделя как се чувствам, позволи ми да снема поне  част от товара, който така ми тегне на плещите... Появява се и още нещо - чувството, че изневерявам на себе си, че изневерявам на онова, което изпитвам към теб. Не искам да стоя между вас двамата, не искам и да се чувствам отговорен, че стоя между вас. Но не знам какво да правя, непрекъснато мисля за теб, даже се улавям, че си говоря сам понякога.
Не знам как ще свърши всичко това. Това, което знам обаче е, че  ти също ме харесваш, и двамата го знаем, така както и двамата знаем, че аз те харесвам, макар че ти се правиш на сляпа. за това Под повърхността, където се виждат страха ти от промяната и неизвестността и уважението ти към дългогодишната ти връзка с приятеля ти, се крие една... симпатия,... най-малкото. Симпатия, която се страхуваш да покажеш на повърхността, поради вече изброените фактори. Когато едно желание се подтиска, обаче, то става по-силно, а това означава, че работиш в моя полза, - усмихна се Р. - Помниш ли, когато ми каза, че не искаш да се местиш, защото си си свикнала да живееш с приятеля си? Тогава разбрах, че имам шанс. Думите ти показваха, че единственото, което те свързва с него е... навик, а не любов. Връзка, градяща се на навик е изчерпана, без бъдеще, въпрос на време е да се разпадне. А когато това се случи, рано или късно, аз ще бъда там и ще те чакам,... защото ТИ си моето момиче.

Р. я посочи уверено с пръст, обърна се и се отдалечи. Тя стоеше смаяна без да може да промълви нито дума. Той бе изрекъл на глас всички нейни мисли по въпроса за взамоотношенията й с гаджето й, и го бе казал с такава увереност, сякаш бе намерил начин да прочете мислите й. Тя знаеше, че му се носи славата на добър психолог и всички, които го познавах си изливаха душите пред него, защото притежаваше най-съкровения дар - да служи като черна дупка за всякакви негативности. Но не подозираше в какви мащаби бе рзвита у него тази способност. Сега узна. Узна и, че беше прав - тя е неговото момиче. Защото искаше да бъде неговото момиче. И знаеше как ще свърши всичко това.

Но се чудя, дали някой би успял да изприказава всичко това, без другият да го прекъсне? :)
По-скоро така би го написал, както и ти си го написал, но да го каже...?
Не ме разбирай погрешно, не критикувам, просто разсъждавам по темата.
Освен това нещата, които си описал са все едно за хора, които търсят в кого да се вкопчат, а щастието не е в това. Както и да не се надлъгват, да си прилагат стратегии - това са сапунени мехури, които един ден ще се спукат.
Хубаво е, че си се замислил за тези неща. :)
Поздрави! :)))

Да, така е, написал съм го, за да стане ясна идеята, която се опитвам да внуша с тази случка. Иначе тя е наистина по-скоро разговор, който не би протекъл толккова, монологно, но повечето неща са написани тук без прекъсване, за да може читателя да не загуби нишката и да си оформи цялостна представа в главата, нещо като една голяма глътка. :)
Благодаря за поздравите, Тера! Поздрави и от мен! ;)

Колко не е бил прав!”- се отнася и за Вашият постинг, защото искам да Ви зарадвам, че нищо не е загубено. От издаването на първия патентен закон 1623 година до днес светът се разви в една не викториянска, а модерна епоха изпълнена с борба за налагане изобретенията и борба за територии, кървава борба, благодарение приложението на изобретенията, забранявани от църквата. Псатентът преобърна света, изгради капитализма. Човечеството прие напредъка, въпреки жертвите. Фанатиците комунисти не пожелаха да се включат в световната патентна система и се провалиха… защото чрез патента

Твърдите „ Изобретенията направени през онзи период са хиляди и много малка част от тях са приложени и навлезли в практиката. Повечето просто са били забравени, а с налаганео на квантовата теория във физиката, са обявени за ерес, дори без да са изследвани”
Не е така. Още 1883 г напредналите държави създават в Париж патентен съюз , световна патентна система която има запис на всички патенти така, че да се ползват. У нас имаме в София „Патентна библиотека” а в Патентното ни ведомство постъпва описание на всички издавани в патентните страни патенти. За да имат абсолютна световна новост. Малко ф сверата на вашите фантазии е констатацията и откритията
1 „чудеса, които може понякога да не са възможни за реализация, но със сигурност показват повече полет на фантазията и новаторство от колкото всички научни институти сега взети заедно. Доказателство за това са броят на истинските открития, откритията, които променят света, в който живеем.

2.Изгубените открития. .. Силно се надявам някой ден тези талантливи хора да получат признанието…”
Открития са установяването на природни закономерности и са различни от изобретенията. Откритията са регистрирани и винаги са служили за тласък на изобретателството. Светът има своя ред и процедура как да се прави това, и специалисти като мен- патентни адвокати, затова, не се вайкайте, а си вършат работата . Посетете патентната библиотека в София, научете по вече. Прочетете и в постингите ми!
Има едно нещо, българите сме патентно неграмотни, наследство от соцрежима, което продължава да ни държи на опашката на прогреса за съжаление.

Коментар 3 има ли нещо общо с постинга или е попаднал тук по случайност?

Очевидно е попаднал тук случайно! :DDDDDDDDDDD